Unheard and unseen. Unreal and strange. See it. Not that it is so beautiful.

Белята


Как така се случи,
че точно тук, сега
пакостникът пак пречупи
новата стрелка
на стария часовник?

Белята пак дойде!
О, какво ще прави той сега?
Баба влиза през вратата,
сега загазихме, и то добре.
Какво сега да прави?
Как да скрие пак белята,
как да каже, че пак
не е послушал стария съвет-забрана?

Трябва нещо да измисли, но какво?
Пак мозъка напряга, но без успех,
нищо не измисля,
белята баба вижда.
Как сега да обясни
що направил със стрелката!


Един недовършен стих:

Това е единственият ти шанс
не го пропускай
ето, тук съм, виж ме.

Сами сме, докосни ме,
целуни ме
няма да избягам,
не искам да бягам.

Искам теб,
къде си, няма те?!
Помогни ми, моля те!
Няма да се справя сама!
[/color]
Надежда


Звезден
лъч надежда
пътя ти да озари
и здраве, щастие, късмет
за веки
да дари.

Иисусе Христе,
рождението ти, честваме го днес
и
здраве, щастие, любов
молим тебе да дадеш.



Ако си от натруфеия, златен град
няма да ме разбереш.
Но
ако си израснал ти,
с лудешки приключения,
рани и будения*,
ще
знаеш за какво говоря аз.

Ако с прикакзки принцески**
си
заспивал ти,
не ще разбереш
лудението ми в млади дни.

Но
ако с нетърпение очакваш
дядовите стории*** за разбойници и иманяри
ще
разбереш лудешката ми тръпка
и за злато ще копнееш ти
как аз в
онзи ден потръпвах.



*будения-будувания
**приказки
принцески-приказки за принцеси
***стории-истории

You have gone!
You escaped from us!
Why?
Am
I the reason?
Or he?
Why?
I can't understand!
I can't
believe it!
I don't want to believe
that you are not with me,
you
are not with us!

Нещо, което написах в края на часа по
Изобразително. Дори няма заглавие.

Това, което през мен минава
и в ръцете ми топи се,
това, което ме
разбира
и на глупачка прави ме сега -
това е времето за мен.
Това,
което раните подсилва
и болката забравя
това, което ме възхваля
и
да се срамувам не кара -
това е времето за мен.
Това, което прави
ме щастлива
и страдание вдъхва
това, което ме събира
и на
парченца ме разкъсва -
това е времето за мен



Море, безкрайно синьо,
дълбоко, ала сияйно,
привличам се към теб.
Тъжна
ли съм или весела, може би,
все към теб насочена съм.
Когато в
"миша дупка" искам да се скрия
или пък да изкрещя на целия свят
все
в теб се гмуркам
и всичко ставаа, както искам
Всичко забравям!
Буйните
пенливи вълни и меките златисти пясъци
правят те вълшебно
и в теб
всеки иска да се гмурне.


Необикновено момиче



Днес
съм мегазвезда,
а утре смотаняччквата на класа
Двоен живот живея
аз,
двама в мен се крият.

Руса или черна,
с бретон или
без,
все една съм си,
макар и с две лица.


Ти си различна,
това го знам,
но
не знам
защо така ми влияеш сега.

Видя ли те - изглупявам,
далеч
ли си - полудявам.

Не знам как да се държа.
Не искам да
пиовярвам
в това, което чувствам.

Искам всяка минута да си до
мен,
ала бягам от теб, когато сме сами.
Каак да се стърпя?
Издавам
се с всеки изминал ден,
с всеки твой поглед,
с всяка твой
поглед,
всяка твоя дума.

Как да скрия
чувството ми към
теб?
Кого да питам?
Ще причиня катастрофа,
ако кажа!
Защо
така ми влияеш сега?


Скандал след скандал,
спор след спор,
не ти ли писна
вече?
Само обиждаш ни наред,
не се замисляш вече.

Защо
такъв си?
питам аз и отговор не търся,
защото ти не бе такъв.
Кой
те промени в такъв гадняр?
питам аз и отговор не търся.

Викаш,
пискаш, ненавиждаш;
ти не бе такъв;
пиеш, плямпаш,
а после
съжаляваш,
май е малко късно;
ти не бе такъв преди.
Защо се
промени?
Бях готова,
исках да те приема,
но ти се промени
ужасно,
не те познавам вече.
Нищо не разбирам!
Опитвам, но не
се получава!


Заради теб



Споря с теб, откакто те
познавам.
Правя се на недосъпна.
Преструвам се, че съм злобарка.
И
само заради теб!

В спор те провокирам.
Чувствата си изливам.
А
ти не схващащ.
Не разбра ли,
че за тебе все пиша и говоря?


Сълза

Една моя сълза,
голяма и тежка,
пролята в нощта.

Една
сълза пролях за теб.
Само една,
пълна с болката ми сега!
Но
ти не я оцени.
Забрави я,
пренебрегна я,
както направи и с
мен в нощта!

От години съм сама,
Бродя из света
Без цел,
дом, приятели.
Живота ме изостави,
Пренебрегна ме.
Имено той
ме направи
Такава, каквато съм сега,
Песимистка, с празен поглед
и
с ледено сърце,
без срам и гордост.
Какво да губя повече?
Имам
ли нещо,
което да изгубя вече?
Празна съм, унижена
От
единствения,
който съм обичала някога!
Нямам обич, нито болка,
Нямам
нищо вече, дори сърце!


Бях млада аз,
Години
живях сама,
Но те видях в онази гора
И цялата потръпнах в онзи
час.

Живота ни различен е,
Безсмъртна съм аз,
Ала ти ще
ме напуснеш някой час,
Макар любовта ни вечна да е.

Ден след ден погубвах се,
сърцето ми разбито
беше,
ала се сблъсках с теб и
сърцето ми подскочи от вълнение.

За
кратък миг се срещнаха погледите ни
И останаха така един в друг,
Дълбоки
и прочувствени,
Не сещащи преди любовта.

Преди

Колко ли пъти съм те виждала преди?
Колко ли думи сме си разменили преди?
Колко ли чувства сме си споделяли преди?
Колко ли разбити сърца сме имали преди?

Отговорът на всички въпроси е много, много пъти!
Ала нито веднъж сърцето ми не е трепкало така преди!
Нито веднъж несъм се чувсвала така неловко в твое присъствие преди!
Нито веднъж не съм могла а отделя очите сиот теб преди!
Нито веднъж! Никога преди!
Никога преди, както сега!