Деймън - лош баща и зъл лидер на едно войнство. В главата на този измъчен демон се въртяха какви ли не перфектни и добре изпипани, лесни за изпълнение, планове. Този лош баща, който използваше дъщеря си Исабел като пионка на шахматната дъска на маниакалния си план за абсолютно, световно господство. Безизразното лице и жаждата за смърт в очите му, показваха, че той бе перфектната, безчувствена машина за убийства.
Войнството се събираше в една пещера, до която се стигаше през тесен, студен и изпълнен с всевъзможни пречки. Тук, на това място, се събираха ,най-студените ветрове, които, като безмилостни наемни убийци, забиваха ледено студените си кинжали, в топлата кожа на този, който по някаква неизвестна причина е попаднал на това проклето място. Във въздуха се носеше миризма на керосин, идваща от факлите, наредени в идеални колони по безжизнените, хладни, студени, влажни стени, по които можеше да се ориентираш къде е входа.
В края на този осеян с трудности коридор имаше една врата, във формата на арка. В момента, в който се прекрачеше прага на арката, пред очите ти се разкриваше едно, осветено от мистериозна червена светлина, празно на пръв поглед пространство. В центъра му, върху пентаграм, бе разположена кръгла маса за членовете на войнството, а недалеч от нея се намираше трона на Деймън, който сега бе удостоен от присъствието на Господаря си. Наоколо витаеше тишина, която бе нарушавана от монотонното хъркане на Орион - триглавото куче на Лидера на войнството.
Изведнъж, с гръм и трясък се появиха и останалите от войнството.
-Къде е Исабел? - разнесе се гласа на демона, огласявайки всяко тихо кътче от пещерата
-М-м-м-милорд, Вашата дъщеря бе измъкната от транса, в който я бяхте вкарали. - каза Мирна, изправяйки се предд Лидера си.
-Какво?!? Онзи слабак Арън.... Арън, който не може да убие дори и муха... Този емоционален, чувствителен слабак...? Не може да е истина? - разпали се Деймън.
-Но фактите говорят друго, сир... - каза арогантно Питър.
-Хмм, така ли? - попита Деймън, разтегляйки устните си в мрачно подобие на усмивка и мигом кучешките му зъби се издължиха. Със скорост, на която всеки би завидял, той скочи оттрона и заби диамантено белите си зъбки в бледата кожа на Питър.
Кръвта затече като алени водопади по земята на пещерата и зъбите на Деймън, а безжизненото тяло на Питър, с глух, притъпен удар, се порсна в краката му.
-Разкарайте този боклук от очите ми! - заповяда Деймън.
Слугите му, хванаха безжизненото тяло и влачейки го за краката, изнесоха тялото му навън. Изхвърлиха го в покрайнините на Мизъри, без дори да си направят труда да го скрият. В момента, в който те се обръщат, неговото тяло изчезва, незнайно къде...
Нед Апр 10, 2011 4:11 am by 
