Нощта, бързо като гепард, се изниза пред очите му. Луната потъна в забвение, отстъпвайки мястото си на слънцето. Черният, безжизнен, мрачен ноще воал изчезна, заместен само от ярката светлина на радостта и оптимизма.
Арън все още седеше на балкона и мислеше, мислеше как ще се развият нещата нататък. Нежният сутрешен бриз си играеше в косите му, птичите песни нежно галрха слуха му, а слънчевите лъчи, го дариха с покой.... покой, който си намери място в сърцето му, успокоявайки го, карайки го да забрави всички тревоги и проблеми.
От хола се чу шум... шум, предизвикан от събуждащите се момичета. Арън влезе в хола и ги видя, седнали на , местата си, готови да се разсънят.
-О, събудихте се. Има ли гладни? - мелодично изпя Арън и се отправи към кухнята, за да приготви една бърза закуска за него и за момичетата.
След мигове закуската бе готова вече бе готова и тримата закусиха набързо. Докато тя траеше, никой не пророни и дума.
Щом приключиха с яденето, Арелия и Исабел предложиха:
-Иска ни се днес да прекараме един спокоен ден заедно. Без грижи...Без проблеми...
-Разбира се. За вас, защо не? Хайде да се облечем... Има един прекрасен ресторант на открито... С градина, цветя и сърни, притичващи наоколо.
Явно думите на Арън заинтригуваха момичетата, защото те облякоха най-красивите си дрехи и се отправиха към вратата.
След броени мигове, вече бяха на центъра, запромъкваха се измежду множеството лутащи се хора, за да стигнат до ресторант "Балтазар".
Най-сетне стигнаха до входа.
-Момичетата ще желаят да седнат вън или вътре? - попита Арън и щастливо се засмя.
Арън бе в страхотно настроение. Той имаше двете неща, за които мечтаеше - Арелия и Исабел.
-Нека седнем навън. - помоли ме Арелия, с подкрепа от страна на Исабел.
-Добре, добре. - съгласи се Арън. Той не можеше да им откаже.
Седнаха на една от външните маси и келнерът дойде, за да вземе поръчката.
-Така, какво искате вие? Аз ще си поръчам безалкохолно и специалитета на заведението.
-Ние също. - кимнаха Арелиа и Исабел.
След броени мигове, сервитьорът дойде с поръчките и сметката. Платиха му и поръчаха десертите.
Лъчите на слънцето се гонеха около нас, а недалеч, в градината се гонеха няколко малки еленчета. Докато обяда продължаваше, всички си говореха и се смееха. Бяха забравили за Деймън и войнството...Бяха заключили, нейде дълбоко в съзнанието си, тревогата и грижите. Мислиха единствено, че ако са заедно ще успеят да устоят на атаките от страна на войнството.
Само, че както всичко прекрасно, така и деня приключи. Слънцето запчна да залязва, разливайки цветовите си оттенъци по небето, гонени от лекия вятър.
Арън и момичетата станаха и се отправиха към дома на Арън. Тръгнаха по, вече по-тихата и спокойна, главна улица и се отправиха към дома му.
След броени мигове, вече бяха в хола, готови за сън. Нощта вече бе покрила света наоколо с тъмния си воал.
Луната вече грееше на небето в целия си блясък и се усмихваше на някои закъснели минувачи. Вечерта им, отново премина в разговори, смях и закачки.
Нед Апр 10, 2011 4:11 am by 
